Карл фон Баер - един от основоположниците на ембриологията и сравнителната анатомия
Руският естественик от немски произход Карл фон Баер е един от основоположниците на ембриологията и сравнителната анатомия, академик от Петербургската Академия на науките, президент на Руското ентомологично дружество.
Роден в Естляндска
2011-02-28 13:58:11
Руският естественик от немски произход Карл фон Баер е един от основоположниците на ембриологията и сравнителната анатомия, академик от Петербургската Академия на науките, президент на Руското ентомологично дружество.
Роден в Естляндска губерния в дворянско семейство на прибалтийски немци. Обучава се от домашни учители по математика, география, латински и френски. През 1807 е изпратен в гимназията в Ревел, сега Талин, която завършва през 1810. Постъпва в медицинския факултет на Дерптския университет и през свободното време съчетава учебната дейност с работа във военен лазарет. През 1814 се дипломира се като доктор по медицина и заминава за Виена, за да продължи медицинското си образование и практика.
След завръщането си от чужбина , Баер постъпва на работа в университета в Кьонигсберг като патологоанатом. През 1826 е назначен за ординарен професор по зоология и директор на Анатомическия институт в града. Същата година открива яйцеклетката при млекопитаещите и за това му откритие става член-кореспондент на Петербургската академия на науките. През 1828 излиза от печат първия том на ‘История на развитие на животните’, а на следващата година е поканен на работа в Петербургската академия на науките и му е присвоено академично звание.
През 1837 година Баер извършва комплексни естественоисторически изследвания на Нова Земя (геоморфология, флора, фауна). Изследва планинските масиви (височина до 1115 м) около протока Маточкин Шар.
През 1839 изследва флората и фауната на островите във Фибнския залив , а през 1840 посещава Колския о-ов.
През 1841 година Баер е назначен за професор по сравнителна анатомия и физиология в Медико-хирургическата академия.
От 1851 до 1857 изследвал флората и фауната на Волга и Каспийско море . Изследвал е северните, източните и западните брегове на Каспийско море, Прикаспийската низина, долината на река Волга, Урал, Кумо-Маничката падина и др. След приключване на полевата си дейност, в резултат на своите наблюдения и изследвания, Баер обосновава т.н. "закон на Баер", обясняващ стръмните десни брегове на реките, течащи в меридионално направление в Северното полукълбо, и левите брегове - в Южното.
Постепенно Баер се отдава главно на антропологията. Привежда в порядък и обогатява колекцията от човешки черепи в анатомичния музей на академията и го превръща в антропологичен.
През 1862 година Баер се пенсионира и е избран за почетен член на Петербургската академия на науките. На 18 август 1864 година в Академията се провежда тържествено празнуване на неговия юбилей, след което през 1867 година той окончателно напуска Петербург и се преселва в Дерпт.
Умира на 16 ноември 1876 в Дерпт.
Името ана Баер носят нос на Нова Земя и на Земя на Франц Йосиф , планина на п-ов Таймир, хребет в Нова Гвинея и възвишение край северозападното крайбрежие на Каспийско море.